Melbourne-Beach-Wedding-Photography-110

Ако си несемеен, знай, че не си единственият.

За първи път в американската история преобладаващата част от възрастните индивиди се състои от несемейни, отколкото от семейни. Средната възраст на мъжете при сключване на първи брак е 30 години, а средната при жените (също за първи брак) е края на 20-те години. Това е почти десетилетие по-късно от средната възраст преди 60 години, което е допринесло за неща като извънбрачните сексуални контакти и съжителството на семейни начала.

Моят роден град, Сиатъл, е сред американските градове с най-висока концентрация на несемейни с висше образование, и въпреки многото сватби годишно, в нашата църква все още има повече несемейни, отколкото семейни хора.

Именно за несемейните християни, надяващи се някой ден да сключат брак, бих искал да предложа наблюдение върху две грешки, които несемейните допускат.

 

Грешка #1: Идолизиране на брака

Тези, които идолизират брака имат далеч по-романтична, отколкото реалистична представа за него. Дистанцията между фантазията за брака и неговата реалност е доста голяма.

Когато бракът е идолизиран, това води до зависимост. Ти трябва да си във връзка и не може да си позволиш да останеш сам. Най-големият ти страх е да си сам и функционалният ти „спасител” е взаимоотношение, при което излизането на срещи те води към твоя рай на брака.

Когато бракът е идолизиран, ти си склонен да пренебрегваш недостатъците – както своите, така и тези на човека, с когото излизаш. Склонен си да прибързваш като тласкаш взаимоотношението към годеж и към финалната линия на брака, игнорирайки факта, че бракът е стартовата, а не финалната линия.

Наскоро имах разговор с една несемейна дама, на възраст малко над 30, която илюстрира тази гледна точка. Тя е започнала да става доста неспокойна относно брака и децата. Статусът й на несемейна е обзел ума й. Тя сграбчва като потенциален партньор всеки неженен мъж, който срещне. Постоянно говори за това, че е сама. Когато не се среща с някого, се чувства окаяна. В момента, в който влезе във взаимоотношение, става почти еуфорична. Дава си сърцето, и то веднага. Около втората или третата среща започва да си фантазира как ще изглеждат децата им.

С други думи, тя има склонност да прибързва и да задушава мъжете, а те остават с чувството, че тя обича брака, a не тях, и просто търси някой мъж, който да изпълни сценария й и да прочете редовете. Истина е, защото дори и да си няма сериозен приятел, тя вече има сериозни планове за сватбата си, начертани и готови за изпълнение.

 

Грешка #2: Демонизиране на брака

Тези, които демонизират брака, имат по-скоро мизерна, отколкото обнадеждаваща представа за него. Дистанцията между историите на ужасите за брака и надеждата за него е огромна.

Когато бракът е демонизиран, това води до независимост. Ти не искаш да бъдеш във връзка, защото за теб това звучи като затворническа присъда. Най-голямата ти радост е да си сам. Обичаш свободата си и не искаш никой да нахлува в живота ти, защото ще трябва да мислиш, да се грижиш за него или да му служиш.

Когато бракът е демонизиран, ти си склонен да преувеличаваш несъвършенствата и недостатъците на потенциалните партньори, с които се срещаш. Склонен си да функционираш като фалшив пророк, предсказващ, че ще настъпи ужасно бъдеще, ако останете заедно и продължите да се виждате, и така оправдаваш липсата на усилия от твоя страна. Вместо да тласкаш взаимоотношението напред, ти изтласкваш човека настрана.

Наскоро имах разговор с един несемеен мъж на около 35 години, който отразява тази гледна точка. Той не вярва, че има дара да бъде сам, и се бори с порнографията, като в някои случаи „забива” някоя доста по-млада жена, на около 20 години. Когато го попитат за брак, той мята някакво импровизирано обяснение, започващо с мизерния брак на неговите родители, продължава с редица приятели с брутални връзки и бракове, и после завършва със списък от причини, животът му да е пълноценен, смислен и добър за него вмомента – въпреки това доказателствата му няма да свършат работа в съда. Когато го попитат за потенциални съпруги, които е срещтал през изминалите години, той започва да звучи като адвокат, водещ процес срещу всяка жена, с намерението да я дисквалифицира от опциите за обмисляне.

Тези от вас, които са сами – коя грешка сте склонни да допуснете?

 

– Марк Дрискол

 

Източник: http://markdriscoll.org/two-mistakes-singles-make/

Written by Ochakvane

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *