girl-sun-bokeh-hd-wallpaper

Хубаво е от време на време нещата да не се случват според нашите очаквания. Някои от вас ще се съгласят, други сигурно ще се възмутят от тази идея, но ако останете с мен в тази разходка на мисълта, може би ще откриете нещо полезно и за себе си.

Никога не съм очаквала, че ще се омъжа за чужденец, още по-малко, че ще отида да живея в друга страна. Не очаквах, че ще ми се наложи да сменя не само работата си, но и цялата си среда – от семейството, до приятелите и хората, с които сме участвали в различни инициативи, основани на общи ценности или интереси. Не очаквах, че няма да мога просто да се кача на автобусчето и след броени часове да свирим с бандата в София. Или че няма да мога да изляза на кафе с някоя дългогодишна приятелка, веднага щом имам прозорец време. Не очаквах и, че в продължение на месеци ще остана без личен компютър, когато това е основният ми инструмент за комуникация и за редица други дейности, като например публикуването в този блог. Списъкът може да прожължи…

И въпреки носталгията в думите ми, намирам редица причини да бъда благодарна, че се разминах с очакванията си. Не съм очаквала това, че съпругът ми е чужденец да е причината толкова често да се смея, особено когато се опитва да прави аналогии между английския и българския език. Откривам, че разликата в културите и възпитанието може да е доста обогатяваща, освен предизвикателна. Учи те да разбираш повече, да приемаш  повече, когато не разбираш, и да обичаш повече, независимо дали ти е лесно да приемаш или разбираш.

През изминалите 3 месеца се срещнах с повече нови хора, отколкото през предните 3 години. Някои от тях ми станаха приятели. Няма как да заменят другите, които не са тук, но просто могат да се прибавят към тях. Семейният кръг също се увеличи. Има голямо богатство в различността и много смях, когато сме накуп. Липсата на компютър ме научи, че мога да живея и без него, а чакането да бъде поправен – на търпение. Чаках и за намирането на работа, без което нямаше да попадна на сегашното прекрасно място; не и по онова време. Трудните моменти ми помогнаха да порастна (процес с продължение) и да се моля повече – не само когато няма към кого друг да извикам.

В края на краищата, дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, е въпрос на гледна точка. Аз избирам да съм благодарна.

Да, може да не е лесно, но със сигурност е полезно от време на време нещата да не се случват според нашите очаквания. :)

– Калина Алън

Written by Ochakvane

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *