01-avoid-while-tired-gym1На някой от вас да му се е струвало, че не може да посрещне очакванията на всеки?

О да, на мен. Можем доста да се стресираме, щом чувстваме, че се проваляме в това да посрещнем очакванията на другите към нас.

Не можем да бъдем доброволци в кампанията за набиране на средства.

Не се обаждаме на близките достатъчно често.

Не можем да поддържаме къщата чиста, хладилника – пълен, или календара – празен.

И после идва ред на работата. Изпускаме някой краен срок, изгубваме дадена бележка, не можем да открием онзи е-мейл и край! Не можем да посрещнем очакванията! Очакванията идват под формата на различни неща, но общото помежду им е как се чувстваме, когато не ги посрещнем – направо отвратително!

Преди няколко години се чувствах толкова зле, когато трябваше да се обадя на издателя и да му кажа: „Не мога да свърша ръкописа навреме“. Знаех, че в следствие на това ще се охълцат със сроковете на издаване. Щеше да се отрази на маркетинг отдела, както и на вече принтираните материали.

Той се опита да бъде любезен и да прояви разбиране като ме попита: „Кога мислиш, че ще можеш да го свършиш?“

„Никога!“

Животът ми изглеждаше твърде препълнен, за да спася положението. Забравях уговорки, пренебрегвах семейството си и се чувствах като едно голямо разочарование за всички, които имаха очаквания към мен.

Ето какво – някои от очакванията бяха основателни. Вместването в договорения срок е напълно основателно очакване. Но част от напрежението, което чувствах, не бе оправдано. В някои области от живота си бях позволила на по-силни от мен личности да поставят своите очаквания за моето съществуване, съобразно какво те искаха за мен и кога го искаха. И аз, разбира се, исках всички да са доволни.

Но всъщност, просто приех за себе си, че аз разочаровам другите – билото приятели или семейство – защото дълбоко в себе си знаех, че не мога да им дам 100% от времето си. Докато очакванията на другите бяха нереалистични понякога, то моите очаквания към мен самата бяха нереалистични особено често. И резултатът – ужасно чувство!

Затова, ако си уморен от чувството, че не посрещаш очакванията на другите, ето 3 начина да пребориш изкушението на очакванията:

 

1. Огледай фактите.

„Който се уповава на своето си сърце, е безумен, а който ходи с мъдрост, ще се спаси.“ Притчи 28:26

Чувството, че не посрещаш очакванията, не винаги е същото като това, да не посрещнеш очакванията. Чувствата не винаги са факти.

Може да ти се струва, че не посрещаш очакванията, но това основа ли се на факти? Попитай онези, които те ценят „Посрещам ли очакванията ви?“ Огледай фактите. И после нека чувствата ти се основават на фактите.

След като огледаш фактите – и ако те говорят, че ти не посрещаш очакванията – можеш да насърчиш хората, които те ценят да коригират своите очаквания, или целенасочено да избереш да ги посрещнеш.

Често така се увличаме в чувството, че не посрещаме очакванията на другите, че минаваме на емоционален „автоматик“. Ние приемаме, че сме се провалили, но в действителност може дори да сме надхвърлили очакванията на другите или да сме си представяли, че те имат такива, когато те изобщо не са били налице. Затова първо огледай фактите, така че после да можеш да си поемеш дъх.

 

2. Приоритизирай.

„Но ако някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.“ Яков 1:5

Разпознавай чии очаквания е нужно да посрещаш.

Всеки, който те обича, може да има прекрасен план за твоя живот, но той да не е най-добрият за теб. Точно затова е добре да представяш всичко в молитва пред Бога.

Това, което за някого е добра идея, може да не е най-добрата реалност за теб. Първо помисли чии очаквания е нужно да имат приоритет – тези на родителите ти, на любимия, на твоя приятел/приятелка, на шефа, на Бог или твоите собствени?

Понякога трябва да си дадем сметка, че все някого ще разочароваме – неизбежно е! Затова моли се относно приоритетите си и вземи решение на кого да помогнеш да приеме, че нещата няма да се случат по неговия начин. Не можеш да посрещнеш очакванията на всеки. Избери чии ще посрещнеш и чии – няма.

 

3. Бъди реалист.

„Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многообразната Божия благодат.“ 1 Петрово 4:10

Отправи същата милост и простителност към себе си, каквато отправяш към другите. Как постъпваш, когато някой не посреща твоите очаквания? Разпадаш се, отричаш се от него, решаваш, че животът ти е свършен? Разбира се, че не!

Надявам се разбираш, че всеки има своите ограничения и никой не е съвършен. Ти също имаш предел и не си перфектен, затова дай най-доброто, на което си способен, но бъди милостив към себе си.

Имай реалистични очаквания към себе си независимо какво другите предвиждат за теб. Когато си открит спрямо другите и себе си, това ще ти помогне действително да се справиш с очакванията им, но може и да помогне на някой друг, който се сблъсква със същата ситуация.

Следващият път когато ти се струва, че не успяваш да посрещнеш очакванията, спри се и огледай фактите, приоритизирай и бъди реалист. Нека приключим с това, да се чувстваме направо отвратително, що се отнася до очакванията, и вместо това – да се чувстваме напълно свободни!

– Дженифър Ротсчайлд
Източник: www.propelwomen.org

 

 

Written by Ochakvane

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *